НАШАТА ВИЗИЯ
Pastell е малка семейна компания. Вдъхновени от детските спомени и някои мечти, решихме да започнем. В началото беше просто хоби, средство с което да избягаме от стреса и да създадем нещо хубаво. След това решихме че е време да покажем нашите творби и на хората около нас. И така осъзнахме, че това което ни радва нас, прави също хората около нас да се усмихват. А това е една добра мотивация да вървим напред.
ИСТОРИИ ОТ ДЕТСТВОТО
Pastell и историята на дървения свят (1980)
Когато бяхме деца си измислихме една игра която кръстихме "Войната на телените човечета". Всеки един трябваше да има своя собствена армия, състояща се от човечета направени от тел или по-точно от цветните снопове жички, които се намираха в големите телефонни кабели. Кабелите бяха намотани на големи дървени макари, които незнайно защо стояха тук таме разпилени по квартала.
В началото войничетата бяха въоръжени с различни клечки и ръждиви пирони, но в последствие тяхното оборудване все повече се усъвършенстваше. Постепенно някои от заслужилите войници се въоръжаваха с метални пушки или пистолети. Дървените щитове се заместваха с брони направени от тенекията на капачките за буркани.
Постепенно започнаха да се появяват и бойни машини, които допринасяха за по-голямата емоция и колоритност на битките. Отделни подразделеня на войсковите части получаваха дървени оръдия, а други дори железни. Всички оръдия можеха да стрелят с барут и метални съчми или джапане. Естествено дървените оръдия имаха ограничен брой изтрели, след което трябваше да бъдат заменени.
Най-елитните подразделения имаха самолети, с които можеха да прехвърлят до максимум 5 войници в тила на противника.
Особенно интересни бяха морските битки, тъй като те изцяло зависеха от техническите постижения. Огромни флотилии, с най-различни кораби и лодки, се впускаха в опит да направят десант на отсрещния бряг на някоя голяма локва. Всяка армада беше поддържана от брега с разнообразни артилерийски батарей, оборудвани с различни видове оръдия и каменомети.
Особенно страхопочитание сред противника предизвикваха Галеоните - големи кораби оборудвани с оръдия, каменомети и респектиращ брой войници, които ако успееха да дебаркират на отсрещния бряг, бяха почти сигурен предвестник на очертаващата се победа. Естествено при проявата им, цялата артилерийска мощ се стоварваше върху тях. В хода на сраженията срещу тях се хърляха и лодки камикадзета, които представляваха запалена лодка целяща да унищожи галеона в пламъци. В разгара на сражението някой кораб с гребла се опитваше да стигне до противниковия бряг превозвайки войници и някое леко оръдие. Целта им беше да достигнат до другия бряг и да внесат смут в противниковия лагер, давайки възможност на галеоните да достигнат брега.
Когато корабите попадаха в ожесточени сражения с малки възможности за успех, тогава в боя влизаше авиацията. Авиацията представляваше допотопни самолети, излитащи сами от предварително направени писти. Самолетите можеха да пренасят до 5 войника. Кацайки на противниковия бряг се създаваше суматоха която приключваше за няколко минути, тъй като прехвърлените войници имаха много малки съпротивителни възможности. Няколкото спечелени минути даваха възможност на корабите да бъдат измъкнати от разгорялата се битка и частите да бъдат прегрупирани за следващата атака към противниковия бряг.
Споменът за тези странни бойни машини роди идеята на Pastell за Wooden world.
Битката при голямата локва (1982)
Голямата локва се намираше в края на улицата и беше основна част от ландшафта на кварталът. Автомобилите и хората избягваха тази част на улицата поради препятствието което представляваше тя за тях. Локвата беше идеално място за провеждането на морските сражения на телените човечета. Локвата беше дълбока приблизително 25-30 сантиметра, и с площ около 15-20 квадратни метра. Основните сражения се водеха между цар Дон и царството на Тарльо.
Битката трябваше да започне в 6 часа вечерта, но още в 3 часа след обяд армиите бяха започнали подготовка от двата бряга на локвата. Огромна огнева мощ от оръдия стрелящи с барут от настъргани кибритени клечки бе заела първият ред от брега окупиран от цар Тарльо. Зад тежките железни оръдия бяха подредени стрелци, оборудвани с пушки направени от тънки железни пълнители за химикалки. Двата фланга на стрелците бяха поддържани от две не много големи конници. На третата редица бяха разположени каменомети, като до всеки каменомет се намираше малка купчинка от камъчета с които се обстрелваха приближаващите кораби. Тежко бронирана пехота охраняваше каменометите. Пехотата бе оборудвана със щитове изрязани от ламарина от капачки за буркани, с мечове и ятагани направени от сплескани на трамвайната линия пирони. Те бяха последната сила която трябваше да се изправи ако противниковите войници достигнат брега. Най накрая се намираше личната гвардия на цар Тарльо с неколцина войници Самбилионги. Самбилионгите бяха доста по-големи телени войници, обикновено въоръжени с изковани от алуминий брадви или тежки боздугани. Ако врагът пробиеше всички защитни валове, то тогава Самбилионгите се хвърляха в последен бой с противника, даващи възможност на цар Тарльо да се измъкне охраняван от гвардейците си. Всеки цар имаше право да има един Самбилионг на всеки десет свой войници. Цар Тарлиьо разполагаше със завидните 12 Самбилионга.
Цар Дон бе подредил войниците си в два редици. По всичко личеше, че той бе подготвил атакуваща стратегия за предстоящата битка. На първата редица бяха разположени леко въоръжени войници и каменомети, с готовност да се качат на леките десантни кораби. На втората редица бяха подредени по тежко въоръжени войници, подпомагани от леки оръдия, които също така бяха готови да се прехвърлят на десантните кораби на по-късен етап от битката. Големи каменомети се отличаваха в строя на втората редица войници. Тези каменомети бяха с цел предотвратяване на контраатака от страна на Тарльовците.
И така, стрелките на часовника неумолимо се бяха отправили към часът на сражението. Тарльовците бяха заели позиции в очакване на атаката на войските на цар Дон. Оръдията на първа линия бяха заредени. Удари шест часът вечерта.
Огромната армада от леки ветроходни кораби на цар Дон се отправи към противниковият бряг.Локвата гъмжеше от плавателни съдове. Тарльовците очакваха под напрежение заповедта за ответен удар. Корабите наближаваха, Огън.... Стотици камъни полетяха към приближаващата флотилия. Локвата завря. Няколко кораба бяха улучени и започнаха да потъват. Каменометите на Тарльовците продължаваха да засипват противниковата флотилия с камъни. Точността на стрелбата не бе много ефективна, но благодарение на голямото количество камъни противникът търпеше доста загуби. Леките кораби на цар Дон бързо достигаха брега и се измъкнаха от обхвата на каменометите, но влезнаха в обхвата на огнестрелните оръдия на Тарльовците. Огън......Гъст дим покри локвата. Само мачтите на по големите кораби се виждаха. Настана тишина, всички очакваха да се разнесе пушекът за да се види ефектът от залпът. Димът бавно се разнесе, разкривайки щетите. Три от по-малките кораби имаха щети с които нямаше да достигнат брега. Два големи кораба бяха понесли основният огневи удар, но въпреки огромните щети и жертви бяха запазили достатъчно плавателни качества за да достигнат брегът на Тарлиовците. Стрелците заеха позиция за стрелба. Последваха множество хаотични изстрели, които внесоха повече суматоха отколкото щети в противниковата атака. Първите кораби достигнаха брегът. Конниците на Тарльо се втурнаха в центъра на атаката. Едната конница се вряза във войниците които се стоварваха от пристигналите кораби. Втората конница за изненада на всички се впусна в бързо изтегляне на оръдията от предната линия. Чуваха се откъслечни пушечни изстрели от защитниците на брега. Първата конница понесе значителни загуби. Тежката пехота тръгна в атака. Много кораби достигаха брега и множество войници дебаркираха на брегът охраняван от Талцовците. На брегът настана ожесточена битка. Двата самолета на Тарлиовците натоварени с по 6 войника се засилваха по предварително подготвената писта с цел контраатака на брегът на цар Дон. Трудно прелитайки на локвата и двата самолета успяха да кацнат на отсрещният бряг, а войниците които превозваха влезнаха в ожесточена битка с личната охрана на цар Дон. Два от Галеоните на цар Дон поеха обратен курс за да подкрепят личната охрана на царя в завързалото се сражение.
Малки гребни лодки пълни с горящо масло се врязаха в Галеоните на цар Дон. Два от корабите избухнаха в пламъци. В същото време защитата на Талцовците се огъваше. Останалите барутни оръдия стреляха безразборно, като често застрашаваха животът на собствените си войници. Малкото останала конница се хвърли в атака, Самбилионгите заеха позиция за атака. Гвардейците на Тальо се подредиха зад тях, явно никой нямаше намерение да отстъпва. Единият самолет гореше, но на другия бряг все още кипеше ожесточена битка.
В този момент се чу силен шум, трясък и гръм,.....зелен Москвич с гордия си собственик смело се бе засилил към локвата. Пред локвата дори не намали, а профуча вдигайки огромни вълни които заляха и двата бряга. Оръдията млъкнаха, пожарите угаснаха, повечето кораби изчезнаха заедно с войниците. Много от войниците които участваха в битките бяха безследно изчезнали. Останаха няколко опустошени кораба, десетина мокри оръдия, счупени каменомети и двата царя с неколцина гвардейци около тях. Москвичът бе победил армиите... и всичко започваше от начало.
....................................................................................
